Никога не съм си представяла, и дори не съм и помисляла какво може да представлява подобно място. Всеки си има негова представа за нещата, но да отидеш и да чуеш всичките ужасяващи неща случвали се в лагерите, това е нещо съвсем различно. Слушайки за зверствата, причинявани от хора на хора, чувствата те връхлитат със страшна сила.
Аушвиц в наши дни е един мемориал в името на всички убити там. Запазен е за да може да ни напомня колко жестоки могат да бъдат хората понякога. Да ни напомня, че методите използвани там са неправилни, нехуманни и не бива подобно нещо да се случва отново.
Историята започва през 1940г. в градчето Освиенцим, когато германците решават да се направи лагер за полските интелектуалци, които били потенциална заплаха за господстването им. По – късно обаче когато се взема решение да се избиват евреи и други неарийски раси започват да строят и другите части на концлагера Аушвиц. Те са общо три, като е имало план и за четвърти. Третата част е съборена и така , до днес са запазени две части от него – Аушвиц 1 и Аушвиц – Биркенау.
Аушвиц 1 е било прикритие за нещата, които са се случвали в Биркенау. Тази част на концлагера е била представителна за обществото. Все пак хората, които идвали тук са си мислели, че ще работят, и ще подобрят статуса си на живот. В нея има 28 тухлени сгради, използвани за различни дейности. Тук всяка сутрин и всяка вечер е имало оркестър, който е свирел за да „забавлява“ работещите. Именно подобни снимки са излизали извън стените концлагера, и нещата са били скривани. В Аушвиц 1 не можехме да снимаме в самите сгради, за да не се повредят експонатите. А те наистина са покъртителни. Представете си витрини, пълни с кожени куфари, и всеки един от тях е надписан с име, или витрина пълна с обувки, или очила или лични вещи. Тъй като нищо не се изхвърляло по това време има и една витрина с човешка коса. От нея са се произвеждали килими, дори има и мостра на такъв килим. В самото начало са се вписвали хората, които са постъпвали в лагера, след това вече хората са били прекалено много и тази дейност е преустановена. В една от сградите можете да видите снимки и имена на част от хората идвали тук, заедно с датите на постъпването им в лагера и датите на смъртта им.
Това е газовата камера и крематориума на Аушвиц 1.
Аушвиц – Биркенау е по – ужасната част от лагера. Входът му може да ви е познат – използван е в някои филми на подобна тематика.
Тук са живели хората. Нещото по средата е представлявала отоплителната им система. Отпред е имало нещо като камина, където да се палят наличните въглища (само 6кг на нощ на едно такова хале). Имайки предвид, че между покрива и самата сграда има пролука от около 15 – 20см, това означавало, че през зимата е било доста студено, а през лятото - истински ад. Там не е имало течаща вода, така че водата се е пестяла доста. Хората са се миели в корито като водата там не е сменяна с дни. Тоалетните представлявали поредица от около 30-тина дупки в циментова конструкция. Не е имало никакво лично пространство. Имали са право да използват тези помещения („баня“ и „тоалетна“) само по два пъти на ден. Върлували са много болести именно поради липсата на хигиена.
Това е прословутото място където доктор Менгеле, „лекаря“ на лагера, разпределял хората според „годността“ им. Посочвал посоката само с пръст – наляво или на дясно. На едната страна отивали негодните – малки деца, стари хора, инвалиди. Те били изпращани директно в газовите камери.
Това е част от газовата камера. Хората влизали и в широката част ги карали да се събличат, и да оставят всички свои вещи. След това ги натиквали в камерата, под претекст, че ще ги къпят. Вещите им били разпределяни и използвани, а телата били изгаряни. Самите газови камери и крематориумите били закопани под земята и скрити зад дървета за да не се виждат.
Това е паметник, построен в чест на загиналите в този концлагер. Използвани са 1,5млн. павета, защото се смята, че именно толкова хора са намерили смъртта си тук. По един камък за всеки човек. Има и посвещения на езиците на загиналите.
Това е едно от тях.
Това място трябва да се помни завинаги и да се пазим да не се случват подобни неща. Омразата не бива да е толкова силна. Не бива да се отнемат по този жесток начин човешките животи.
Още за туризма
